3.02.2007 г., 22:01

С Ъ Н

968 0 0
Бяхме ние двама сами,
с вплътени, разголени души.
Беше красиво, нали?
Окъпани в замъглена, бяла светлина,
седяхме двама на брега!
Звездите светеха за нас,
морето пееше на глас,
а небето привличаше нашите сърца!
Всичко беше толкова вълшебно,
гледахме се влюбено,
прегърнати до красивото около нас.
Събудих се и осъзнах -
сън било е това!
Какво от това?
Някой ден, ще бъде също така -
влюбени, под красивата луна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...