Feb 3, 2007, 10:01 PM

С Ъ Н

Poetry

969 0 0

Бяхме ние двама сами,
с вплътени, разголени души.
Беше красиво, нали?
Окъпани в замъглена, бяла светлина,
седяхме двама на брега!
Звездите светеха за нас,
морето пееше на глас,
а небето привличаше нашите сърца!
Всичко беше толкова вълшебно,
гледахме се влюбено,
прегърнати до красивото около нас.
Събудих се и осъзнах -
сън било е това!
Какво от това?
Някой ден, ще бъде също така -
влюбени, под красивата луна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0