25 янв. 2012 г., 14:05

Сага за Чук и Гек

1.6K 0 12

САГА ЗА ЧУК И ГЕК

Яви се в сайта ни човекът Гек.
Навлиза най-напред самичък, тек.
Върви, покаже се над нечий плет
и се провикне:

- Ти не си поет!
Това което пишеш, е боза.
Не песен, а врещене на коза!
Това не е поезия – боклук!
Ако не вярваш, питай брат ми Чук!

И моментално

брат му Чук пристига
и почват гаврите като по книга:
каквато грубост Гек да изговори,
и брат му Чук след него я повтори!
И със Неволята се съюзиха,
и сума ти цветя изкорениха!

Ала една Латинка, златно цвете,
накрая им натърти носовете:

- Туй правило за сайта запомнете:
тук няма бурени!

Тук всеки стрък е цвете!

И цветето ще цъфне в свойто време,
но трябва времето да му дадеме!

А то, за да разцъфне, се нуждае
от две неща: поливки и усмивки!

А вашите оценки който слуша,
попарват го като зловеща суша!
Бръмчите,

жилите като комари,
а пък сами сте толкова бездарни! ...

Обидиха се страшно Чук и Гек:

- Каква неблагодарност е човек!
Как може да ни гоните, когато,
във сайта ви

без нас ще бъде блато!
Ще идем в други сайтове тогава,
там дето мисълта се уважава!
А вие тук спокойно си блатясвайте,
и жабунясвайте, и буренясвайте!

И партакешите си щом събраха
те в други сайтове се запиляха.
А подир тях Неволята и тя,
възседнала метлата, отлетя!
 
А пък живота в сайта продължава.
Кипи, от всеки кът се чува врява,
прегръщат се,
и поздравяват се, и се целуват,
и нови стихове се публикуват!

Макар че триото им отлетя,
пак в сайта ни навред цъфтят цветя!

Това е сагата за Чук и Гек!
И тя ще надживее този век!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вие сте творец,но преди това сте Човек!Много ме кефите, имате леко и финно перо!Поздрав сърдечен!

  • "И цветето ще цъфне в свойто време,
    но трябва времето да му дадеме!

    А то, за да разцъфне, се нуждае
    от две неща: поливки и усмивки!"
    ...............................................
    Завиждам благородно, че автор на цитираното по-горе,
    си ти, Ангар, а не аз, прекрасно и мъдро послание,
    ти всъщност винаги си бил оригинален и мъдър ПОЕТ!!!
    БЪДИ!!!



  • Ще станеш, Веселяк! Това ти се удава!
    Очакват те успех, известност, слава!
    Но трябва в речниците да се ровиш,
    наместо поетесите да трòвиш!
  • Без това пояснение творбата звучи някак странно...
    Всъщност, това е било, отминало... защо трябва да се връщаме назад и да коментираме, па макар и в стих, никове, които вече ги няма...
    А това за поливките... с мярка, да не стане оливки
  • Джейн, напълно съм съгласен с тебе!Още Овидий е казал, че "Талантът не расте от аплодисментите." А също, че истинския талант критиката не може да го убие. А също че едни таланти разцъфтяват по-рано, други - по късно. "Има и зимни круши!" - както казва академик Сендов.

    Веселяк,
    не си ти нито Чук, нито си Гек -
    ти си различен, "бам-башка" човек!
    Макар и да не си с добро сърце,
    прикриваш го зад весело лице.
    Ти си човекът, който с "гъди-гъди",
    човек от сайта може да пропъди!
    (Това за тебе може и да не есъвсем вярно, но ще ме извиниш - стих да става).
    Екстазис, благодаря ти, ти пък имаш много щедро (на похвали) сърце!
    И ти, Илко, както обикновено, си направил много богат коментар; особено казаното в последното изречение е много вярно!
    Дениска, толкова се радвам, че си прескочила и през моя дувар! Разбирам косвената ти критика, но тази рецепта не ми е по сърце. Изкопай някоя друга, по-приятна и да е за двама, и прескочи пак дувара ми с нея!
    Ена, имената на героите не са случайни - това бяха действителни никове. Избрали си ги бяха такива за подигравка с героите на Аркадий Гайдар. И се опитваха да се подиграват и с мене, и съответно - аз с тях.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...