25.01.2012 г., 14:05

Сага за Чук и Гек

1.6K 0 12

САГА ЗА ЧУК И ГЕК

Яви се в сайта ни човекът Гек.
Навлиза най-напред самичък, тек.
Върви, покаже се над нечий плет
и се провикне:

- Ти не си поет!
Това което пишеш, е боза.
Не песен, а врещене на коза!
Това не е поезия – боклук!
Ако не вярваш, питай брат ми Чук!

И моментално

брат му Чук пристига
и почват гаврите като по книга:
каквато грубост Гек да изговори,
и брат му Чук след него я повтори!
И със Неволята се съюзиха,
и сума ти цветя изкорениха!

Ала една Латинка, златно цвете,
накрая им натърти носовете:

- Туй правило за сайта запомнете:
тук няма бурени!

Тук всеки стрък е цвете!

И цветето ще цъфне в свойто време,
но трябва времето да му дадеме!

А то, за да разцъфне, се нуждае
от две неща: поливки и усмивки!

А вашите оценки който слуша,
попарват го като зловеща суша!
Бръмчите,

жилите като комари,
а пък сами сте толкова бездарни! ...

Обидиха се страшно Чук и Гек:

- Каква неблагодарност е човек!
Как може да ни гоните, когато,
във сайта ви

без нас ще бъде блато!
Ще идем в други сайтове тогава,
там дето мисълта се уважава!
А вие тук спокойно си блатясвайте,
и жабунясвайте, и буренясвайте!

И партакешите си щом събраха
те в други сайтове се запиляха.
А подир тях Неволята и тя,
възседнала метлата, отлетя!
 
А пък живота в сайта продължава.
Кипи, от всеки кът се чува врява,
прегръщат се,
и поздравяват се, и се целуват,
и нови стихове се публикуват!

Макар че триото им отлетя,
пак в сайта ни навред цъфтят цветя!

Това е сагата за Чук и Гек!
И тя ще надживее този век!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вие сте творец,но преди това сте Човек!Много ме кефите, имате леко и финно перо!Поздрав сърдечен!

  • "И цветето ще цъфне в свойто време,
    но трябва времето да му дадеме!

    А то, за да разцъфне, се нуждае
    от две неща: поливки и усмивки!"
    ...............................................
    Завиждам благородно, че автор на цитираното по-горе,
    си ти, Ангар, а не аз, прекрасно и мъдро послание,
    ти всъщност винаги си бил оригинален и мъдър ПОЕТ!!!
    БЪДИ!!!



  • Ще станеш, Веселяк! Това ти се удава!
    Очакват те успех, известност, слава!
    Но трябва в речниците да се ровиш,
    наместо поетесите да трòвиш!
  • Без това пояснение творбата звучи някак странно...
    Всъщност, това е било, отминало... защо трябва да се връщаме назад и да коментираме, па макар и в стих, никове, които вече ги няма...
    А това за поливките... с мярка, да не стане оливки
  • Джейн, напълно съм съгласен с тебе!Още Овидий е казал, че "Талантът не расте от аплодисментите." А също, че истинския талант критиката не може да го убие. А също че едни таланти разцъфтяват по-рано, други - по късно. "Има и зимни круши!" - както казва академик Сендов.

    Веселяк,
    не си ти нито Чук, нито си Гек -
    ти си различен, "бам-башка" човек!
    Макар и да не си с добро сърце,
    прикриваш го зад весело лице.
    Ти си човекът, който с "гъди-гъди",
    човек от сайта може да пропъди!
    (Това за тебе може и да не есъвсем вярно, но ще ме извиниш - стих да става).
    Екстазис, благодаря ти, ти пък имаш много щедро (на похвали) сърце!
    И ти, Илко, както обикновено, си направил много богат коментар; особено казаното в последното изречение е много вярно!
    Дениска, толкова се радвам, че си прескочила и през моя дувар! Разбирам косвената ти критика, но тази рецепта не ми е по сърце. Изкопай някоя друга, по-приятна и да е за двама, и прескочи пак дувара ми с нея!
    Ена, имената на героите не са случайни - това бяха действителни никове. Избрали си ги бяха такива за подигравка с героите на Аркадий Гайдар. И се опитваха да се подиграват и с мене, и съответно - аз с тях.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...