Сахара...

SuNseT (Саэф)
4 28

22 мая 2007 г., 08:55

Поэзия

834 0 0

Море от мечти и спомени вечни,

полъх на студ в същинския ад,

образи миражи далечни,

изчезват за миг и явяват се пак.

и търсещ спасение глас се дочува,

замиращ сред тръни, обкови зловещи,

проправящ си път и който бленува

бягство от лъчите горещи.

Безмилостно слънцето бавно изгаря,

всяка мисъл и всеки блян съкровен,

капчица дъжд дори не остана -

духът малко остана да бъде сломен...