Салемската вещица
В Салем, сред вихъра на страст,
от буйна ярост породена,
попаднах неочаквал аз,
сред грях безмълвен що превзема
девойки с нежна красота,
момичета с цветя в косите.
Сега във плен на лудостта
безумни гледаха очите.
А груби пръсти на старик
опипваха телата бледи
и търсеха в тях знак, прикрит
от тайни дяволски обреди.
Такава те видях и аз,
превита под срама и гола.
покрила със коса гръдта.
Като царица от престола
свалена в отреден ù час
и пратена на смърт ужасна.
Такава помня те днес аз...
и беше толкова прекрасна.
Когато с бляскави очи
към мен погледна отдалече
и устни във усмивка сви,
аз знаех, че съм пленник вече.
Когато горда се изправи,
поела своята вина,
и с леки стъпки се отправи
към срещата си със смъртта.
Тогава, помня, твоите устни
разтвориха се и със глас,
подобно арфа най-изкусна,
дочух във сетния ти час:
"Невинна съм", обви ме тихо
последният ти искрен зов
и му отвърнах, без да мисля
за чакащия празен ров.
"Обичам те... и туй го зная".
Ти ме погледна със тъга
и във очите ти прекрасни
заплува обич във сълза.
А после се обърна тихо
и със редиците от грях
пое напред... а аз самотен
със този спомен остарях...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Крушарова Все права защищены
