Сам
О, Господи, как искам да избягам
от мрачния затвор на самотата!
Отляво все по-плашещо ме стяга
неясна болка... Колко непознати
докосваха оголените нерви
на истинската същност, в мене свита,
отваряха я, сякаш е консерва
и плюскаха от нея до насита.
Най-близките ми най-далечни бяха,
от чуждите дори по-безразлични,
не чуваха молитвите ми плахи
за малко обич, в своята себичност
заключени... Мечтах, но не открих
магията на близостта красива,
на чувствата вълшебни... Само в стих
сърцето си изстинало завивам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
