Весан (Ангел Веселинов)
530 763
18.03.2010 г., 20:52 ч.

Сам 

  Поезия » Друга
569 0 16

О, Господи, как искам да избягам
от мрачния затвор на самотата!
Отляво все по-плашещо ме стяга
неясна болка... Колко непознати

докосваха оголените нерви
на истинската същност, в мене свита,
отваряха я, сякаш е консерва
и плюскаха от нея до насита.

Най-близките ми най-далечни бяха,
от чуждите дори по-безразлични,
не чуваха молитвите ми плахи
за малко обич, в своята себичност

заключени... Мечтах, но не открих
магията на близостта красива,
на чувствата вълшебни... Само в стих
сърцето си изстинало завивам.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??