Сам в лъжа
Сенки срещам тук и там,
съзирам в мрака дяволска усмивка,
за пореден път съм сам
и нямам време за добра почивка.
Странен сън за пореден път сънувам
и в него виждам само самота,
по непозната улица пътувам.
Но дали това не е лъжа?...
А времето движи се едва-едва,
денят изнизва се полека,
животът е мъничка пътека,
която се базира на лъжа.
© Веселин Наумов Все права защищены