19 июн. 2008 г., 16:57

Сам в мрака

836 0 5

Сам в мрака вървя

                        и не искам да зная

дълго ли ще кървя

                       и къде ще е краят.

 

Сам в мрака вървя

                       и самотно се скитам 

без посока и път -

                       срещу времето ритам.

 

Сам в мрака стоя

                        и оглеждам се жадно -

търся начин да спра

                        да живея всеядно.

 

Сам в мрака не спирам

                        да мисля небрежно -

ясен бит не намирам

                       и умирам тъй нежно...

 

Сам в мрака кървя,

                       не намирам посока -

в диви дебри вървя

                       по небесна насока.

 

Сам в мрака роден съм,

                      без път съм дошъл -

от любов съм заченат,

                     защо станах зъл?

 

Сам в мрака живея,

                      ден след ден се прозявам,

през сълзи се смея

                      и сенки продавам.

 

Сам в мрака роптая

                     и виждам скалата,

бележеща края 

                     на бесния вятър.

 

Сам в мрака мечтая  

                    да видя прозорче,

живея, дерзая...

                    ще мога ли още?

 

Сам в мрака опипвам

                  пътя в минало време,

да живея опитвам

                  и се моля смирено.

 

Сам в мрака вървя

                    и не спирам да плача,

сам в мрака кървя

                    и готов съм да скачам... 

 

 

.........................................

 

 

Сам в мрака вървя,

                      търся в стих светлината.

Ще прескоча зида -

                      там ме чака луната...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво,искрено ти съчуствам...двама сме...
  • Опасни мисли мракът ни нашепва.
    Дали е бягство наш'та самота?
    Не спирай да вървиш и да потрепваш
    от всяка хладна ласка на нощта.

    Не си последния, след тебе ида аз.
    След мене други крачат в тишината.
    Докосва сякаш нещо скрито в нас
    вълшебната усмивка на луната.

    Щом можеш стих от раните нетленни
    да сътвориш и с друг да споделиш
    не се отказвай, поете вдъхновени,
    към своите мечти да продължиш!
  • Т'ва ми допада!
    Поздрави!
  • не си сам Нико и аз бях с тебе ама не ме пускат да вляза... но нищо ще сме търпеливи...
  • Аплодисменти!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...