niko_niko (Нико Ников)
198 331
19 июн. 2008 г., 16:57

Сам в мрака 

  Поэзия » Философская
674 0 5

Сам в мрака вървя

                        и не искам да зная

дълго ли ще кървя

                       и къде ще е краят.

 

Сам в мрака вървя

                       и самотно се скитам 

без посока и път -

                       срещу времето ритам.

 

Сам в мрака стоя

                        и оглеждам се жадно -

търся начин да спра

                        да живея всеядно.

 

Сам в мрака не спирам

                        да мисля небрежно -

ясен бит не намирам

                       и умирам тъй нежно...

 

Сам в мрака кървя,

                       не намирам посока -

в диви дебри вървя

                       по небесна насока.

 

Сам в мрака роден съм,

                      без път съм дошъл -

от любов съм заченат,

                     защо станах зъл?

 

Сам в мрака живея,

                      ден след ден се прозявам,

през сълзи се смея

                      и сенки продавам.

 

Сам в мрака роптая

                     и виждам скалата,

бележеща края 

                     на бесния вятър.

 

Сам в мрака мечтая  

                    да видя прозорче,

живея, дерзая...

                    ще мога ли още?

 

Сам в мрака опипвам

                  пътя в минало време,

да живея опитвам

                  и се моля смирено.

 

Сам в мрака вървя

                    и не спирам да плача,

сам в мрака кървя

                    и готов съм да скачам... 

 

 

.........................................

 

 

Сам в мрака вървя,

                      търся в стих светлината.

Ще прескоча зида -

                      там ме чака луната...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Нико Ников Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво,искрено ти съчуствам...двама сме...
  • Опасни мисли мракът ни нашепва.
    Дали е бягство наш'та самота?
    Не спирай да вървиш и да потрепваш
    от всяка хладна ласка на нощта.

    Не си последния, след тебе ида аз.
    След мене други крачат в тишината.
    Докосва сякаш нещо скрито в нас
    вълшебната усмивка на луната.

    Щом можеш стих от раните нетленни
    да сътвориш и с друг да споделиш
    не се отказвай, поете вдъхновени,
    към своите мечти да продължиш!
  • Т'ва ми допада!
    Поздрави!
  • не си сам Нико и аз бях с тебе ама не ме пускат да вляза... но нищо ще сме търпеливи...
  • Аплодисменти!
Предложения
: ??:??