Сам в мрака
Сам в мрака вървя
и не искам да зная
дълго ли ще кървя
и къде ще е краят.
Сам в мрака вървя
и самотно се скитам
без посока и път -
срещу времето ритам.
Сам в мрака стоя
и оглеждам се жадно -
търся начин да спра
да живея всеядно.
Сам в мрака не спирам
да мисля небрежно -
ясен бит не намирам
и умирам тъй нежно...
Сам в мрака кървя,
не намирам посока -
в диви дебри вървя
по небесна насока.
Сам в мрака роден съм,
без път съм дошъл -
от любов съм заченат,
защо станах зъл?
Сам в мрака живея,
ден след ден се прозявам,
през сълзи се смея
и сенки продавам.
Сам в мрака роптая
и виждам скалата,
бележеща края
на бесния вятър.
Сам в мрака мечтая
да видя прозорче,
живея, дерзая...
ще мога ли още?
Сам в мрака опипвам
пътя в минало време,
да живея опитвам
и се моля смирено.
Сам в мрака вървя
и не спирам да плача,
сам в мрака кървя
и готов съм да скачам...
.........................................
Сам в мрака вървя,
търся в стих светлината.
Ще прескоча зида -
там ме чака луната...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
