2 февр. 2015 г., 17:42

Сама

1.5K 1 11

 

 

Здравей!

Аз нямам пролет.

Замислена съм.

Нямам и крила.

И знам, че римата 

е "полет", 

и знам, че е дъждовно, 

а в снега

намирам тишина

и малко път.

Откривам утро

и самотни трели, 

събуждам 

отеснялата вина 

на истините, 

дето все се ронят 

из пръстите 

на синя тишина.

Здравей!

Аз нямам нищо. 

Ръцете ми

са кълн от самота. 

Душата ми е нота, 

но не диша. 

Лицето ми 

е сън 

и съм сама. 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...