2 февр. 2015 г., 17:42

Сама

1.5K 1 11

 

 

Здравей!

Аз нямам пролет.

Замислена съм.

Нямам и крила.

И знам, че римата 

е "полет", 

и знам, че е дъждовно, 

а в снега

намирам тишина

и малко път.

Откривам утро

и самотни трели, 

събуждам 

отеснялата вина 

на истините, 

дето все се ронят 

из пръстите 

на синя тишина.

Здравей!

Аз нямам нищо. 

Ръцете ми

са кълн от самота. 

Душата ми е нота, 

но не диша. 

Лицето ми 

е сън 

и съм сама. 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...