Здравей!
Аз нямам пролет.
Замислена съм.
Нямам и крила.
И знам, че римата
е "полет",
и знам, че е дъждовно,
а в снега
намирам тишина
и малко път.
Откривам утро
и самотни трели,
събуждам
отеснялата вина
на истините,
дето все се ронят
из пръстите
на синя тишина.
Здравей!
Аз нямам нищо.
Ръцете ми
са кълн от самота.
Душата ми е нота,
но не диша.
Лицето ми
е сън
и съм сама.
© Геновева Христова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
