Здравей!
Аз нямам пролет.
Замислена съм.
Нямам и крила.
И знам, че римата
е "полет",
и знам, че е дъждовно,
а в снега
намирам тишина
и малко път.
Откривам утро
и самотни трели,
събуждам
отеснялата вина
на истините,
дето все се ронят
из пръстите
на синя тишина.
Здравей!
Аз нямам нищо.
Ръцете ми
са кълн от самота.
Душата ми е нота,
но не диша.
Лицето ми
е сън
и съм сама.
© Геновева Христова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
