2 feb 2015, 17:42

Сама

  Poesía
1.5K 1 11

 

 

Здравей!

Аз нямам пролет.

Замислена съм.

Нямам и крила.

И знам, че римата 

е "полет", 

и знам, че е дъждовно, 

а в снега

намирам тишина

и малко път.

Откривам утро

и самотни трели, 

събуждам 

отеснялата вина 

на истините, 

дето все се ронят 

из пръстите 

на синя тишина.

Здравей!

Аз нямам нищо. 

Ръцете ми

са кълн от самота. 

Душата ми е нота, 

но не диша. 

Лицето ми 

е сън 

и съм сама. 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...