2.02.2015 г., 17:42

Сама

1.5K 1 11

 

 

Здравей!

Аз нямам пролет.

Замислена съм.

Нямам и крила.

И знам, че римата 

е "полет", 

и знам, че е дъждовно, 

а в снега

намирам тишина

и малко път.

Откривам утро

и самотни трели, 

събуждам 

отеснялата вина 

на истините, 

дето все се ронят 

из пръстите 

на синя тишина.

Здравей!

Аз нямам нищо. 

Ръцете ми

са кълн от самота. 

Душата ми е нота, 

но не диша. 

Лицето ми 

е сън 

и съм сама. 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...