30 авг. 2007 г., 19:50

Сама

839 0 3
Знам, стоя сама и стена.
Знам, само аз съм наранена.
Знам, ще ме боли още.
Знам, сама ще съм нощем.

Ще съм тук и ще чакам,
ще съм сама в мрака,
от сълзи не ще си аз почина,
много време в тъга се измина.

Но нищо, утре пак ще съм жива,
срещу живота - колеблива,
ще се боря, ще си обещавам
на болката аз да не се предавам.

Ще погледна към небето,
ще си скрия там сърцето
някъде далеч сред звездите,
където няма место за лъжите.

В хорска злоба и обиди -
с това сме нии обвити,
сърцата ни са скрити,
а мечтите... ех мечтите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...