30.08.2007 г., 19:50

Сама

836 0 3
Знам, стоя сама и стена.
Знам, само аз съм наранена.
Знам, ще ме боли още.
Знам, сама ще съм нощем.

Ще съм тук и ще чакам,
ще съм сама в мрака,
от сълзи не ще си аз почина,
много време в тъга се измина.

Но нищо, утре пак ще съм жива,
срещу живота - колеблива,
ще се боря, ще си обещавам
на болката аз да не се предавам.

Ще погледна към небето,
ще си скрия там сърцето
някъде далеч сред звездите,
където няма место за лъжите.

В хорска злоба и обиди -
с това сме нии обвити,
сърцата ни са скрити,
а мечтите... ех мечтите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...