^no_comment^ (Плами)
13 33
3 апр. 2008 г., 14:15

Сама 

  Поэзия » Другая
616 0 2
Прекалено самотна бях,
за да ликувам.
Прекалено самотна бях,
за да обичам.
И реших аз да се откъсна от света
и сама реших да не виждам цвета.
Пролетта дойде, но аз не разбрах,
защото живота остава разбит на прах.
Животът е болка не само за мен,
животът е скръб за всеки всеки ден.
Опитваш да оцелееш,
но едва ли ще успееш.
Ръцете ми са целите в кърви,
защото бавно, малко по малко
ти отнемам живота последен и първи.
Сама бях през всичките години,
сама ще бъда до сетните си сили.
А ти страдалчески ще молиш
да не последваш моя път...
Моя път, изпълнен с неизвестност и тъга...
Моя път, изпълнен с нищета и самота...
Сама съм и сама ще си остана...
Защото трудният и тежък живот
не е нищо друго от една празна САМОТА!!!...

© Плами Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Моя път, изпълнен с неизвестност и тъга...
    Моя път, изпълнен с нищета и самота...
    Сама съм и сама ще си остана...
    Защото трудният и тежък живот
    не е нищо друго от една празна САМОТА!!!...----Поклон!Браво.
  • Тегава депресия, викаш... дано има хм, подобрение
Предложения
: ??:??