Сама
И ето пак стоя сама,
не понасям таз безмълвна тишина.
Как искам с някого да поприказвам,
да го слушам, да разказвам...
Тъй мечтая да излизам,
да се разхождам и да тичам,
да лудея и дивея,
да усетя, че живея.
А къде сте вий приятели, другари...
Къде изчезнаха и клетвите ви стара!?
Съвсем сама оставихте ме и сега...
И сякаш винаги самичка съм била.
© Миглена Узунова Все права защищены