25 нояб. 2008 г., 17:25

Сама 

  Поэзия
669 0 2

Сама

          И ето пак стоя сама,

не понасям таз безмълвна тишина.

Как искам с някого да поприказвам,

да го слушам, да разказвам...

Тъй мечтая да излизам,

да се разхождам и да тичам,

да лудея и дивея,

да усетя, че живея.

А къде сте вий приятели, другари...

Къде изчезнаха и клетвите ви стара!?

Съвсем сама оставихте ме и сега...

И сякаш винаги самичка съм била.

 

© Миглена Узунова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??