25.11.2008 г., 17:25 ч.

Сама 

  Поезия
659 0 2

Сама

          И ето пак стоя сама,

не понасям таз безмълвна тишина.

Как искам с някого да поприказвам,

да го слушам, да разказвам...

Тъй мечтая да излизам,

да се разхождам и да тичам,

да лудея и дивея,

да усетя, че живея.

А къде сте вий приятели, другари...

Къде изчезнаха и клетвите ви стара!?

Съвсем сама оставихте ме и сега...

И сякаш винаги самичка съм била.

 

© Миглена Узунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??