Сама

Nov 25, 2008, 5:25 PM

Poetry

683 0 2

Сама

И ето пак стоя сама,

не понасям таз безмълвна тишина.

Как искам с някого да поприказвам,

да го слушам, да разказвам...

Тъй мечтая да излизам,

да се разхождам и да тичам,

да лудея и дивея,

да усетя, че живея.

А къде сте вий приятели, другари...

Къде изчезнаха и клетвите ви стара!?

Съвсем сама оставихте ме и сега...

И сякаш винаги самичка съм била.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

teodoraulieva (Теодора Иванова)

2008-12-18T00:12:02+02:00

Ще намериш истинските, само не спирай да вярваш!
sunshine_93 (Мила)

2008-11-25T18:51:48+02:00

знам какво ти е....болката е голяма.А произведението ти го почувствах!