7 июн. 2008 г., 12:56

Сама

955 0 2

Сама

Не трябваше в теб да се влюбвам,
ти не си човека за мен.
И всеки път пак се залъгвам,
че мой ще си някой ден.

И всяка нощ аз мечтая,
че до мен ще си на сутринта.
А когато се събудя, гадая..
Къде си?... Защо съм пак сама?

И всеки миг аз копнея,
че ще влезеш през входната врата.
И искам го наистина... но накрая,
пак оставам без теб. Каква съдба?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Бакалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно....но е хубав стиха ти.Впечатли ме
  • прекрасен стих мила много е хубав когато го прочетох сякаш гледам собсвената си садба макар да знаеш че това не е човекат за тебе щом още го обичаш продалжаваш да се надяваш таиничко че отново ще сте заедно

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....