Jun 7, 2008, 12:56 PM

Сама

  Poetry » Love
954 0 2

Сама

Не трябваше в теб да се влюбвам,
ти не си човека за мен.
И всеки път пак се залъгвам,
че мой ще си някой ден.

И всяка нощ аз мечтая,
че до мен ще си на сутринта.
А когато се събудя, гадая..
Къде си?... Защо съм пак сама?

И всеки миг аз копнея,
че ще влезеш през входната врата.
И искам го наистина... но накрая,
пак оставам без теб. Каква съдба?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Бакалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно....но е хубав стиха ти.Впечатли ме
  • прекрасен стих мила много е хубав когато го прочетох сякаш гледам собсвената си садба макар да знаеш че това не е човекат за тебе щом още го обичаш продалжаваш да се надяваш таиничко че отново ще сте заедно

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...