7.06.2008 г., 12:56 ч.
Сама
Сама
Не трябваше в теб да се влюбвам,
ти не си човека за мен.
И всеки път пак се залъгвам,
че мой ще си някой ден.
И всяка нощ аз мечтая,
че до мен ще си на сутринта.
А когато се събудя, гадая..
Къде си?... Защо съм пак сама?
И всеки миг аз копнея,
че ще влезеш през входната врата.
И искам го наистина... но накрая,
пак оставам без теб. Каква съдба?!
ти не си човека за мен.
И всеки път пак се залъгвам,
че мой ще си някой ден.
И всяка нощ аз мечтая,
че до мен ще си на сутринта.
А когато се събудя, гадая..
Къде си?... Защо съм пак сама?
И всеки миг аз копнея,
че ще влезеш през входната врата.
И искам го наистина... но накрая,
пак оставам без теб. Каква съдба?!
© Красимира Бакалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъжно....но е хубав стиха ти.Впечатли ме
-
прекрасен стих мила много е хубав когато го прочетох сякаш гледам собсвената си садба макар да знаеш че това не е човекат за тебе щом още го обичаш продалжаваш да се надяваш таиничко че отново ще сте заедно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
