Сама
Седя навън в мрака и роня тихичко сълзи,
сама, дори нощта със мен заплака!
Сама съм, а сълзите капят, потъват в студената земя.
Сама в мрака чакам да стоплиш моята душа,
на глас проклинам всички, а тайно пожелавам си смъртта!
Не искам да живея в този свят, изпълнен със измами,
които пълнят ми сърцето с горчиви рани!
Задръж живота ми, не струва и пукната пара,
раздавах обич, а получих болка в замяна, проклета да е таз съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Цолова Все права защищены
