mrunkoland (Ралица Цолова)
4 2
26 янв. 2008 г., 21:05

Сама 

  Поэзия » Любовная
761 0 3

                    

 

                        Седя навън в мрака  и роня тихичко сълзи,

                        сама, дори нощта със мен заплака!

                        Сама съм, а сълзите капят, потъват в студената земя.

                        Сама в мрака чакам да стоплиш моята душа,

                        на глас проклинам всички, а тайно пожелавам си смъртта!

                         Не искам да живея в този свят, изпълнен със измами,

                         които пълнят ми сърцето с горчиви рани!

                         Задръж  живота ми,   не струва и пукната пара,

                         раздавах обич, а получих болка в замяна, проклета да е таз съдба!

                            

 

© Ралица Цолова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не забравяй мотото:
    "Живота е такъв, какъвто си го направим!"
  • Живота носи и радост и мъка.Истинската обич идва бавно и не заслужаваш да я пропуснеш. Докато я дочакаш ще минеш през много разочарования, но когато тя дойде всичко останало ще избледнее.
  • ами промени съдбата си,толкова си млада
Предложения
: ??:??