Сама

Poetry » Love

929 0 3

Седя навън в мрака и роня тихичко сълзи,

сама, дори нощта със мен заплака!

Сама съм, а сълзите капят, потъват в студената земя.

Сама в мрака чакам да стоплиш моята душа,

на глас проклинам всички, а тайно пожелавам си смъртта!

Не искам да живея в този свят, изпълнен със измами,

които пълнят ми сърцето с горчиви рани!

Задръж живота ми, не струва и пукната пара,

раздавах обич, а получих болка в замяна, проклета да е таз съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Не забравяй мотото:
"Живота е такъв, какъвто си го направим!"

2008-04-19T18:13:33+03:00
tonna (Тонка Стефанова)

Живота носи и радост и мъка.Истинската обич идва бавно и не заслужаваш да я пропуснеш. Докато я дочакаш ще минеш през много разочарования, но когато тя дойде всичко останало ще избледнее.

2008-01-27T10:20:00+02:00
evropa (Нели)

ами промени съдбата си,толкова си млада

2008-01-27T04:22:31+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0