Седя навън в мрака и роня тихичко сълзи,
сама, дори нощта със мен заплака!
Сама съм, а сълзите капят, потъват в студената земя.
Сама в мрака чакам да стоплиш моята душа,
на глас проклинам всички, а тайно пожелавам си смъртта!
Не искам да живея в този свят, изпълнен със измами,
които пълнят ми сърцето с горчиви рани!
Задръж живота ми, не струва и пукната пара,
раздавах обич, а получих болка в замяна, проклета да е таз съдба!
© Ралица Цолова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
