Сама
Седя навън в мрака и роня тихичко сълзи,
сама, дори нощта със мен заплака!
Сама съм, а сълзите капят, потъват в студената земя.
Сама в мрака чакам да стоплиш моята душа,
на глас проклинам всички, а тайно пожелавам си смъртта!
Не искам да живея в този свят, изпълнен със измами,
които пълнят ми сърцето с горчиви рани!
Задръж живота ми, не струва и пукната пара,
раздавах обич, а получих болка в замяна, проклета да е таз съдба!
© Ралица Цолова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Живота носи и радост и мъка.Истинската обич идва бавно и не заслужаваш да я пропуснеш. Докато я дочакаш ще минеш през много разочарования, но когато тя дойде всичко останало ще избледнее.
-
ами промени съдбата си,толкова си млада
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Живота е такъв, какъвто си го направим!"