17 апр. 2008 г., 22:31

Сама

1K 0 0
Сама

Летя без надежди потребни
и думи, ненужно помпозни.
Не вярвам в словата лечебни
на разни месии фамозни.

Хващам съдбата в ръцете си,
помъквам отговорност оловна,
че нали съм господарка на себе си,
инатлива, наопаки, оправна.

Сама ще се грижа за себе си,
не ща благородни спасители.
Не искам никой да ми се меси,
да ми говорят покровители:

че ако живея по своя си начин,
разпуснат и богу неугоден,
не ще получа мед в рая господен,
а казан катран негальовен.

До тук бяхме, о, Буда, Исусе!
Разделяме се по живо, по здраво.
Бъдете кумири на умове мръсни,
а аз вече сама ще се оправям.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Линда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...