Сама

Летя без надежди потребни
и думи, ненужно помпозни.
Не вярвам в словата лечебни
на разни месии фамозни.

Хващам съдбата в ръцете си,
помъквам отговорност оловна,
че нали съм господарка на себе си,
инатлива, наопаки, оправна.

Сама ще се грижа за себе си,
не ща благородни спасители.
Не искам никой да ми се меси,
да ми говорят покровители:

че ако живея по своя си начин,
разпуснат и богу неугоден,
не ще получа мед в рая господен,
а казан катран негальовен.

До тук бяхме, о, Буда, Исусе!
Разделяме се по живо, по здраво.
Бъдете кумири на умове мръсни,
а аз вече сама ще се оправям.