17 окт. 2006 г., 18:07

Сама 

  Поэзия
5.0 / 1
1077 0 2
Мислиш ли, че някога ще успея да те забравя,
след като обърна всичко в мен?
Разбърка без жал моя малък свят,
остави ме да умирам ден след ден.
Сълзи горещи по бузите се стичат
и крещя името ти в тишината.
В локви с кал сърцето ми се влачи -
за него остана само тъмнината...
Искам само теб и нищо друго;
гласа ти да чуя аз копнея,
дори и ще прося любовта ти,
но тя ми трябва, за да живея…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Радоева Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »