17 oct 2006, 18:07

Сама

  Poesía
1.4K 0 2

Мислиш ли, че някога ще успея да те забравя,

след като обърна всичко в мен?

Разбърка без жал моя малък свят,

остави ме да умирам ден след ден.

 

Сълзи горещи по бузите се стичат

и крещя името ти в тишината.

В локви с кал сърцето ми се влачи -

за него остана само тъмнината...

 

Искам само теб и нищо друго;

гласа ти да чуя аз копнея,

дори и ще прося любовта ти,

но тя ми трябва, за да живея…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Радоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...