27 сент. 2014 г., 12:25
Сама жена на плажа
Като старо любовно писмо
къса облаци
и ги хвърля на вятъра.
Пие лято на парещи глътки,
а златистият пясък
е нейното празно легло.
Тя не диша вълни, нито яхтите, спящи на кея,
по сърцето ú удря старо самотно весло
и разбива
всички ръждясали спомени,
но остава в душата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация