Сама жена на плажа
Като старо любовно писмо
къса облаци
и ги хвърля на вятъра.
Пие лято на парещи глътки,
а златистият пясък
е нейното празно легло.
Тя не диша вълни, нито яхтите, спящи на кея,
по сърцето ú удря старо самотно весло
и разбива
всички ръждясали спомени,
но остава в душата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up