Сама в дъжда

Поэзия » Любовная

598 0 4

В този летен ден

смрачи се, притъмня.

Дъжд се плисна разярен,

изливаше се сякаш из ведро.

Аз потърсих те в мрака,

да ме скриеш от дъжда,

да ме стоплиш с нежността,

да ме спасиш от самота.

Трудно ми е да съм сама,

да не си до мен стаен

и опора да ми бъдеш,

живот на душата да дадеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vyatur13 (Елена)

Благодаря Ви Елица,Стойна, Мина !Радвам се, че сте ме разбрали.Прегръщам Ви !

2015-07-09T20:00:12+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Прекрасна творба!

2015-06-30T08:47:47+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Хубаво стихотворение, макар и малко тъжно, но нищо не се знае - може и да пристигне. Пожелавам ти го от сърце,Елена!
Поздрав и хубава вечер!

2015-06-29T19:17:53+03:00
voda (Елица Ангелова)

Дъжд и самота!
Тъжно е, Лени! Но, когато се излее в стих, олеква на душата...

Спокойна нощ!

2015-06-29T00:55:16+03:00