В този летен ден
смрачи се, притъмня.
Дъжд се плисна разярен,
изливаше се сякаш из ведро.
Аз потърсих те в мрака,
да ме скриеш от дъжда,
да ме стоплиш с нежността,
да ме спасиш от самота.
Трудно ми е да съм сама,
да не си до мен стаен
и опора да ми бъдеш,
живот на душата да дадеш.
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
