28.06.2015 г., 22:10 ч.  

Сама в дъжда 

  Поезия » Любовна
443 0 4

В този летен ден

смрачи се, притъмня.

Дъжд се плисна разярен,

изливаше се сякаш из ведро.

 

Аз потърсих те в мрака,

да ме скриеш от дъжда,

да ме стоплиш с нежността,

да ме спасиш от самота.

 

Трудно ми е да съм сама,

да не си до мен стаен

и опора да ми бъдеш,

живот на душата да дадеш.

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви Елица,Стойна, Мина !Радвам се, че сте ме разбрали.Прегръщам Ви !
  • Прекрасна творба!
  • Хубаво стихотворение, макар и малко тъжно, но нищо не се знае - може и да пристигне. Пожелавам ти го от сърце,Елена!
    Поздрав и хубава вечер!
  • Дъжд и самота!
    Тъжно е, Лени! Но, когато се излее в стих, олеква на душата...

    Спокойна нощ!
Предложения
: ??:??