21 авг. 2008 г., 19:39

Сама в нощта 

  Поэзия » Любовная
793 0 1

 

Тъжна и сама тя плаче в нощта,        

мракът я обгръща

и тъмнината я прегръща.

Луната е нейният слушател,

неин верен приятел.

                               

Тихо шепне на звездите и

 сълзи се стичат от очите.

 Студ сковава сърцето,

 мъгла се спуска над небето.

 

 

Тихо притаила своята душа

в черното було на нощта,

мрази и обича, и отново

любовта отрича!

© Дияна Дамянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??