Тъжна и сама тя плаче в нощта,
мракът я обгръща
и тъмнината я прегръща.
Луната е нейният слушател,
неин верен приятел.
Тихо шепне на звездите и
сълзи се стичат от очите.
Студ сковава сърцето,
мъгла се спуска над небето.
Тихо притаила своята душа
в черното було на нощта,
мрази и обича, и отново
любовта отрича!
© Дияна Дамянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
