21 ago 2008, 19:39

Сама в нощта 

  Poesía » De amor
768 0 1

 

Тъжна и сама тя плаче в нощта,        

мракът я обгръща

и тъмнината я прегръща.

Луната е нейният слушател,

неин верен приятел.

                               

Тихо шепне на звездите и

 сълзи се стичат от очите.

 Студ сковава сърцето,

 мъгла се спуска над небето.

 

 

Тихо притаила своята душа

в черното було на нощта,

мрази и обича, и отново

любовта отрича!

© Дияна Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??