Сама в последия си миг
Беззащитна луташе се във нощта,
с тъга ужасна на лицето,
стичаше се бавно и кръвта,
изтичаща на струйки от сърцето.
И стъпваше по калната земя,
загледана нагоре към звездите,
и търсейки спасение за своята душа,
откри безразличие на хората в очите.
Потънала във мисли и копнежи,
тя вървеше до последния си миг
и от хорските клюки и бъртвежи,
сама не чу последния си вик.
Пътека със цветя се там получи,
където беше дирята с кръвта,
където таз трагедия се случи
и момичето се срещна със смъртта.
с тъга ужасна на лицето,
стичаше се бавно и кръвта,
изтичаща на струйки от сърцето.
И стъпваше по калната земя,
загледана нагоре към звездите,
и търсейки спасение за своята душа,
откри безразличие на хората в очите.
Потънала във мисли и копнежи,
тя вървеше до последния си миг
и от хорските клюки и бъртвежи,
сама не чу последния си вик.
Пътека със цветя се там получи,
където беше дирята с кръвта,
където таз трагедия се случи
и момичето се срещна със смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мира Николаева Все права защищены
