Feb 4, 2007, 7:04 PM

Сама в последия си миг 

  Poetry
1080 0 4
Беззащитна луташе се във нощта,
с тъга ужасна на лицето,
стичаше се бавно и кръвта,
изтичаща на струйки от сърцето.
И стъпваше по калната земя,
загледана нагоре към звездите,
и търсейки спасение за своята душа,
откри безразличие на хората в очите.
Потънала във мисли и копнежи,
тя вървеше до последния си миг
и от хорските клюки и бъртвежи,
сама не чу последния си вик. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира Николаева All rights reserved.

Random works
: ??:??