Mira007 (Мира Николаева)
16 15
4 feb 2007, 19:04

Сама в последия си миг 

  Poesía
1009 0 4
Беззащитна луташе се във нощта,
с тъга ужасна на лицето,
стичаше се бавно и кръвта,
изтичаща на струйки от сърцето.

И стъпваше по калната земя,
загледана нагоре към звездите,
и търсейки спасение за своята душа,
откри безразличие на хората в очите.

Потънала във мисли и копнежи,
тя вървеше до последния си миг
и от хорските клюки и бъртвежи,
сама не чу последния си вик.

Пътека със цветя се там получи,
където беше дирята с кръвта,
където таз трагедия се случи
и момичето се срещна със смъртта.

© Мира Николаева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги съм се опитвал да разбера поезията на младите момичета, но тя е адски.... необяснима. Всеки път ме изненадват с нещо ново. Но едно ми прави впечатление - когато са много наранени винаги говорят за безизходица, за край, за смърт.... и т.н. Но изход винаги има! Хубаво е, че си го открила (предполагам). Желая ти само хубави неща!
  • Съгласна съм че е бягство. Не обичам лесните решения, но когато писах стихотворението, ситуацията в която бях.... не успявах да намеря точните думи за един по-достоен край
  • Тъжен и хубав стих!!! Поздрави!!!
    Но този изход е само едно бягство. Трябвало е да се опита да реши проблемите си.
  • все така прекрасно
Propuestas
: ??:??