Само искрица
Само искрица
Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга –
летяла в Големия Сън.
Животът е Тъмно. Тъй тъмно,
че на лъскав кюмюр ми прилича
битието му – стръмно, тъй стръмно,
че ходилата като кремък посича…
Любовта е Желязо. Не ковко.
И вкусът ѝ – железен – на кръв.
Тя е Слънце! И пъплещ е охлюв.
Тя! Омагьосан в мъглите е Връх.
Тъмно. А Върхът? Алабастър!
Блести! Робът, Търсача на Светло,
Пътя си все ще върви –
искра от Върха не намери дордето.
Тъмно. По-тъмно от прежен Живот.
„Синджири с роби” на Бог сме –
всеки на плещи с най-тежък кивот,
а в него е само искрица Любов!
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
