Oct 10, 2017, 7:56 PM

Само искрица 

  Poetry » Other
474 3 13

Само искрица

Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга

летяла в Големия Сън.

Животът е Тъмно. Тъй тъмно,
че на лъскав кюмюр ми прилича
битието му
стръмно, тъй стръмно,
че ходилата като кремък посича…

Любовта е Желязо. Не ковко.
И вкусът ѝ
железен на кръв.
Тя е Слънце! И пъплещ е охлюв.
Тя! Омагьосан в мъглите е Връх.

Тъмно. А Върхът? Алабастър!
Блести! Робът, Търсача на Светло,
Пътя си все ще върви

искра от Върха не намери дордето.

Тъмно. По-тъмно от прежен Живот.
„Синджири с роби” на Бог сме

всеки на плещи с най-тежък кивот,
а в него е само искрица Любов!

Ренета Първанова

 

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??