10 oct 2017, 19:56

Само искрица 

  Poesía » Otra
470 3 13

Само искрица

Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга

летяла в Големия Сън.

Животът е Тъмно. Тъй тъмно,
че на лъскав кюмюр ми прилича
битието му
стръмно, тъй стръмно,
че ходилата като кремък посича…

Любовта е Желязо. Не ковко.
И вкусът ѝ
железен на кръв.
Тя е Слънце! И пъплещ е охлюв.
Тя! Омагьосан в мъглите е Връх.

Тъмно. А Върхът? Алабастър!
Блести! Робът, Търсача на Светло,
Пътя си все ще върви

искра от Върха не намери дордето.

Тъмно. По-тъмно от прежен Живот.
„Синджири с роби” на Бог сме

всеки на плещи с най-тежък кивот,
а в него е само искрица Любов!

Ренета Първанова

 

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??