ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
10.10.2017 г., 19:56 ч.

Само искрица 

  Поезия » Друга
524 3 12

Само искрица

Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга –
летяла в Големия Сън.

Животът е Тъмно. Тъй тъмно,
че на лъскав кюмюр ми прилича
битието му – стръмно, тъй стръмно,
че ходилата като кремък посича…

Любовта е Желязо. Не ковко.
И вкусът ѝ – железен – на кръв.
Тя е Слънце! И пъплещ е охлюв.
Тя! Омагьосан в мъглите е Връх.

Тъмно. А Върхът? Алабастър!
Блести! Робът, Търсача на Светло,
Пътя си все ще върви –
искра от Върха не намери дордето.

Тъмно. По-тъмно от прежен Живот.
„Синджири с роби” на Бог сме –
всеки на плещи с най-тежък кивот,
а в него е само искрица Любов!

Ренета Първанова

 

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??