15 дек. 2009 г., 00:24

Само ми пиши

679 0 7

 

 

Раздавачът ме прескача -

болка ме боли.

И луната питам в здрача:

що не пишеш ти?

 

Късно лягам, рано ставам -

сън не ме лови.

Мисли скачат, мисли бягат,

що ли правиш ти?

 

Пролет мина, лято иде -

нищо ме не грей

и откак в гурбет отиде

празна къща зей.

 

Тъжна есен, люта зима

мене ще слани.

Топлина от теб ще имам -

само ми пиши!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много вънуващо, мелодично и закачливо ми звучи на мен! Според моята нагласа е по-скоро пълно с надежда, отколкото с отчаяние! Пък и аз го преживявам като лично разказана история и моята любов е доста далеч от мен! 6-ца
  • Хубав и тъжен стих....но носи и надежда...
    Сърдечни поздрави!
  • Тъжен стих!
    Поздравления!
  • Ех,че приятен стих,чух мелодията.Да продължа Райчо -"...только жди..".
    Поздрав.
  • Звучи като красива народна песен!Харесва ми!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...