Раздавачът ме прескача -
болка ме боли.
И луната питам в здрача:
що не пишеш ти?
Късно лягам, рано ставам -
сън не ме лови.
Мисли скачат, мисли бягат,
що ли правиш ти?
Пролет мина, лято иде -
нищо ме не грей
и откак в гурбет отиде
празна къща зей.
Тъжна есен, люта зима
мене ще слани.
Топлина от теб ще имам -
само ми пиши!
© Иван Христов Всички права запазени