22 окт. 2008 г., 18:33  

***(само мой) 

  Поэзия
1334 0 32



Избрах си те.
С безсмисленото суетене сутрин,
с вечерните кавги за дреболии,
с петната от кафе,
с немитите чинии,
със жълтите стотинки в джоба,
със отмалелите ръце и бръчките,
с течението под вратата
и задъхването,
и лекото приболване отляво –
с препъването и умората,
и шепата изсъхнали сълзи,
с пропуснатите вчерашни усмивки
и сънищата черно-бели утрешни.
За мене подреден не ставаш.
Разбутах те - за да си ми… удобен.
И само мой. Живот.

© Дора Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това го разбирам и го харесвам !!!
  • знам.. просто си го написала страхотно...разбутах те, за да си ми по-удобен..
  • еха! попадение
    с това "Разбутах те, за да си ми… удобен." ме подсети за един великолепен стих на Мария Донева, който започва така:

    "Влюбеният мъж е ергономичен,
    по-удобен от кресло, по-уютен."

    не, че животът и влюбеният мъж са идентични, разбира се...

    красиво
  • Поздрави за избора!
    Уникален...И само твой!
    Празнувай!
  • Къде съм бляла?!
    Ех, че хубав стих!
    Но поне го чета на рождения ти ден и съм щастлива, че мога да го направя!
  • ^^^ Толкова е реално, Доре!
  • Разговор - необходимост.
    Избрали сме си го. Така е. И ще си го живеем. Какъвто - такъв.
  • Благодаря на всеки един лично, че се е поспрял тук!
  • Доре!!! Чета и чета, и пак... И...
    Прегръщам те силно, силно! С обич!
  • Избрах си те, животе, толкова препълнено голям от нямане на непотребното, тъй много в празните души...
    Поздрав, приятелчице!

    P.S. Опитвай се да влизаш в скайп...
  • ...стиснах си живота за гушата...той ми се разсърди за малко...спъна ме само за седмица...сега сме отново приятели...прощаваме си кой доколкото може ...истински....
  • е това е -поезия с главно п........и внимавам вече с ключовете,поздрав,доре!!!!
  • Отдавна не съм идвал тук,но си струва.Страхотна поезия!И те разбирам,защото и аз съм си от разсеяните,неподреден и неорганизиран.Прекрасни образи,чудесен финал и изобщо всичко!
  • О, ДА!
    Поздрави!
  • И аз обичам да си го ,,докарвам " така...
  • "с пропуснатите вчерашни усмивки
    и сънищата черно-бели утрешни."

    "Разбутах те, за да си ми… удобен."

    Много ми хареса!
  • Малко недискретно, като в дамска чанта,ама надзърнах и взе че ми хареса-заради откровението! Зем.
  • и му се радвай докато можеш.
  • хем тежи, хем летя....какво да ти кажа - живот, Доре!
  • Ееее, па..... разбира се!
    -------------------------------
    "пич" ти си знаеш........!!!*
  • Какъвто и да е - наш си е, и един път ще ни се случи...
    Браво, Доре!
    И тука нали знаеш какво следва? М?
    Мечкиииии!
  • Като кажат: Писано е така да бъде... Писано някъде от някого. Може. Но това, писаното ние си го кроим, по наш вкус... Да има да взема Той- жъвотът...
  • Твой!!!
  • Леле, какаааа*... направо ми взе ума бе!!!
    Мацка сладка!
    Много гушки!

  • ех...Дорче...прегръщам те с обич...
    твоят живот...с шепа изсъхнали сълзи...с пропуснатите вчерашни усмивки...
  • Хем ми стана смешно, хем тъжно...
    Защото и при мен е така...
    Как се сети да го опишеш, това чудо!
    И то така хубаво!
    Много ми хареса, толкова е свеж и зареждащ... ако и да е "разбутан"...
    Прегръдки, Доре!
  • определено да
  • Само твой!
    Неповторим и истински!
    Доре!*
  • Очарова ме!Браво!!!!
  • И аз те обичам Дорино!!!
    Гуши!
  • Да, живот като на много от нас,
    но ние си го обичаме!поздрав!
  • и много мой!
    Обичам те, нали знаеш!
Предложения
: ??:??