***(само мой)
Избрах си те.
С безсмисленото суетене сутрин,
с вечерните кавги за дреболии,
с петната от кафе,
с немитите чинии,
със жълтите стотинки в джоба,
със отмалелите ръце и бръчките,
с течението под вратата
и задъхването,
и лекото приболване отляво –
с препъването и умората,
и шепата изсъхнали сълзи,
с пропуснатите вчерашни усмивки
и сънищата черно-бели утрешни.
За мене подреден не ставаш.
Разбутах те - за да си ми… удобен.
И само мой. Живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
